Германските репресии срещу поляците - Pепресии срещу поляците -

Целите на окупатора

Най-важната цел на провежданата от германците политика в окупираните полски земи е цялостното подчинение на поляците на интересите на Третия райх (понятието „поляк” в този текст трябва да се разбира в народно-етническия му смисъл, без да се споменава положението на евреите, украинците, литовците и представителите на други народности, които преди войната имат полско гражданство). Използването на терор - разстрел, изпращане в затвори и лагери – цели да елиминира действителните и потенциалните лидери на съпротивата и предводителите на нацията (свещеници, учители и т.н.), а останалата част да принуди към послушание. Особено настойчиво се преследват поляците, заподозрени в антигермански нагласи, които участват в съпротивителното движение и помагат на евреите. Лишена от елит нацията трябва да се превърне в евтина, необразована и безмилостно експлоатирана работна сила, която да работи както в окупираната страна, така и в Райха. Антиполската политика на Германия води до смъртта на стотици хиляди хора, а на други хиляди носи трайни физически и умствени увреждания, следите от които се наблюдават години след приключването на войната.

Престъпления, извършени срещу поляците по време на немската инвазия в Полша

Германските военни действия срещу Полша от самото начало са придружени от престъпления срещу полското цивилно население. На много места германските войски извършват варварски обстрелвания и бомбардировки на обекти, които изобщо нямат военно предназначение. Целта им е да провокират паника и да пречупят морала на полските войници, опитващи се да спрат врага. В символ на тези насилствени действия се превръща унищожаването от немските ВВС (Luftwaffe) на гр. Велун, близо до Лодз, почти целият сринат до основи - включително католическата катедрала, синагогата и местната болница. Жертва на този тип бомбандировки стават и много други полски градове. Немските пилоти често атакуват цивилни влакове и колони от бежанци, обстрелвайки ги от щурмовите самолети със стрелково оръжие. Дори и след края на сраженията на много места се стига до убийства на пленените войници от полската армия, както и на цивилните граждани, намерени на местата, смятани за средища на полската съпротива.

По следите на военните подразделения през полските земи се придвижват специални оперативни групи на германската полиция, Айнзатцгрупи (Einsatzgruppen), чиято цел е да подсигурят тила на армията. Постигането на тази цел става чрез разстрел или арест на поляците, смятани за потенциално опасни за окупатора.

Репресии срещу поляците по време на окупацията

От първите дни на окупацията германците започват масово унищожение на населението на включените в Райха полски територии. Тези действия получават кодовото наименование Операция „Интелигенция“ (Intelligenzaktion). Целта на нацисткия окупатор е да унищожи местния елит и по този начин да лиши полския народ от националните му ръководители. Най-страшните резултати на тази операция са в Померания – в символ се превръща кървавото омиротворяване на Бидгошч. Голяма част от поляците, арестувани в Померания, са убити на десетки места за масови екзекуции. Някои от местата са: Пяшница, близо до Гданск (тук са убити около 14 хиляди души), Шпенгавската гора, близо до Староград Гдански (тук загиват около 7 хиляди души, в това число близо 1,7 хиляди психиатрично болни пациенти от Коцоборов и Швеце), „Долината на смъртта” близо до Бидгошч и много други. Броят на поляците, убити от германците в Померания, от септември 1939 г. до април 1940 г. е най-малко 30 хиляди души. Но това не е крайният брой човешки загуби в полските земи, включени в Райха. За същия период в Познан и околностите са убити почти 2 хиляди души, подобен е и броят на екзекутираните в Силезия. В Лодз и околностите германците разстрелват около 1,5 хиляди души, в Мазовше - особено в областта на Остроленка, Чеханов и Вишков - близо 6,7 хиляди души.

В Генерал-губернаторството за начало на масовите репресии се приемат арестите на интелигенцията, извършени преди Деня на независимостта (11 ноември 1939 г.). Целта им по всяка вероятност е да предотвратят евентуални антигермански изказвания в този толкова важен за поляците ден, както и да демонстрират пълното превъзходство на германците в окупираната страна. В затворите и арестите по това време са задържани около хиляда души, включително университетски преподаватели, учители, съдии, адвокати, нотариуси, лекари, държавни служители, индустриалци и представители на търговските и занаятчийските сдружения, както и католически духовници. Там са подложени на глад и побой. Въпреки че грманците сравнително бързо освобождават затворниците (тяхното отсъствие парализира дейността на болниците, повлиява и върху икономическия живот), последните от тях са освободени едва няколко месеца по-късно. По време на въпросната операция в Люблин също се извършват екзекуции на избрани затворници.

Ноемврийските арести представляват само въведение към голямото унищожение на поляци, предприето в ГГ през пролетта на 1940 г. Германците го наричат „Извънредна омиротворителна операция“ (Ausserordentliche Befriedunkgsaktion, АВ). Целта е да се убият хората, които могат да изиграят важна роля в организирането и подкрепата на съпротивителното движение. В списъците на хората, определени за разстрел, са включени - освен вече споменатите членове на социалния елит – и политически дейци, активисти на паравоенните организации, хора, обвинени в притежание на оръжие и радиостанции. Въпросните затворници са убити в масови екзекуции на места като Палмира край Варшава, Кшеславице близо до Краков, Рури йезуитские край Люблин и Фирлей край Радом. Смята се, че при операция АВ са убити около 6,5 хиляди души. Малцината сред арестуваните, успели да избегнат екзекуцията, са изпратени с общи транспорти в концентрационните лагери Заксенхаузен–Ораниенбург и Аушвиц.

Приключването на репресивните действия в първите месеци на окупацията не означава край на репресивната политика срещу поляците. Германската полиция непрекъснато преследва средищата, определени от окупатора като вражески, нанасяйки силни удари по структурите на подземните организации. Арестуватните не само по конкретни обвинения, а дори само по подозрение за антигерманска позиция, имат малък шанс да си възвърнат свободата. Такъв човек попада най-напред в затвора за дълъг период на разследване, обикновено няколко месеца. Условията в затвора са ужасни: претъпкани килии, глад и минимални продоволствени дажби, никаква медицинска помощ и постоянен тормоз от страна на пазачите. Всичко това трябва да пречупи духа на затворника, а след това идват разпитите. Разпитите се провеждат от полицията за сигурност и включват бой с дървени пръчки, метални прътове, бичове, кожени колани. Полицейските управления разполагат с помещения, приспособени за подобен вид „разпити”. Те позволяват ръцете на затворниците да бъдат вързани за халки на тавана или пък да бъдат стегнати върху специални маси, така че по време на побоя затворниците да изпитват изключителна болка. Във всички полицейски управления многократно се случва затворниците да умират при изтезанията или да получат трайни увреждания. Финалът на разследването е изслушване пред обикновен или специален съд, което всъщност представлява просто един фарс. По време на изслушването затворникът няма право да говори и може само мълчаливо да слуша обсъжданията. На практика споменатите съдилища не издават оправдателни присъди, а просто решават дали затворникът да бъде осъден на смърт или да бъде изпратен за неопределен период в концентрационен лагер. От 1942 г. германците все по-често започват да се отказват от тайните екзекуции и пристъпват към публични обесвания, извършвани на важни, горещи точки в градовете. Свидетел на такива престъпления става не само Варшава, но и много други градски центрове.

Още в първите месеци на окупацията германската политика за унищожение засяга силно и населението в селските райони. За масовите акции в селските райони, в които участват не само полицейски формации, но понякога и военни подразделения, има две основни причини. Първата от тях е подкрепата на селяните за съпротивителното движение и преди всичко на партизанските групи. Също толкова важно е желанието на германците да наложат на селяните задължителни квоти зърно, картофи, месо и други селскостопански продукти. Репресивните действия, които по време на окупацията засягат почти 800 полски села, се състоят обикновено в изпращането на т.нар. наказателна експедиция в определено селище, членовете на която подпалват избрани сгради, а след това убиват част от заловените жители (от 5 до 50 души). Много села все пак са подложени на омиротворяване – разстрел или изпращане в концентрационни лагери на всички мъже (т.е. тези над 16-годишна възраст), експулсиране на жените и децата, а след това пълно изгаряне на всички жилищни и стопански сгради. Често по време на омиротворителните операции германците избиват всички жители, независимо от пол и възраст. Най-голям брой подобни акции са извършени в село Склоби и околните села (април 1940 г. - убити са повече от 700 души), Михнов (юли 1942 г. – убити са 203 души), Боров и съседните селища (февруари 1944 г. - убити са около 1250 души, включително 300 деца) и Липяк-Майорат (септември 1944 г. – убити са 448 души). За целия период на окупацията много поляци, живеещи в селските райони, стават жертви на индивидуални екзекуции, убийства и побои, извършени от функционери на действащите там жандармерийски управления.

Освен изброените форми на директно унищожение, важна черта на германската политика спрямо поляците е създаването на много трудни условия на живот. Широко разпространена бедност, недостиг на хранителни продукти, липса на медицински грижи, жилищни проблеми, робски условия на труд. Много хора изпитват физическите и психологическите последствия от тази реалност години след приключване на  войната.

Подробните данни за загубите на полското население под германска окупация все още са предмет на изследване и проверка. Минималният брой на убитите и загиналите се оценява на 1,5 милиона мъже, жени и деца.

Репресии срещу поляците за подпомагане на евреи

От първите дни на окупацията антисемитската политика на германците е придружена от пропагандна кампания, целта на която е да създаде у поляците негативни настроения към евреите. Използвайки официално издаваната преса, а също така плакати, филми и изложби, организирани в по-големите градове, те се опитват да убедят полското население да прекъсне всякакви контакти с лица от еврейски произход. След създаването на гетата към тези дейности се добавя и декларацията за прилагане на най-сурови наказания към всеки поляк, поискал да окаже и най-малка помощ на хора, които се борят да спасят живота си.

Най-суровото разпореждане на губернатора Ханс Франк, заплашващо поляците със смърт за оказване помощ на евреи, е обявено през октомври 1941 г. То гласи следното: „Евреите, които без разрешение напускат определения им район, се наказват със смърт. Същото наказание важи и за лицата, които съзнателно предоставят подслон на тези евреи. Подбудителите и помагачите подлежат на същото наказание като извършителя, опитът за действие ще се наказва като извършено действие.” През следващата година, когато германците подемат акция по ликвидиране на гетата на полска територия, транспортирайки жителите им в лагерите за масово унищожение, това разпореждане е разширено. Напомня се, че със смъртно наказаниеще се наказва всяка помощ, оказвана на евреи, тоест осигуряване на подслон през нощта, снабдяване с храна, осигуряване на всякакви средства за транспорт, купуване от тях на различни стоки и т.н. Смъртно наказание очаква всеки поляк, който разполага с информация за евреин, пребиваващ извън гетото, и не уведомява германските власти. В Радом тези разпореждания са придружени от заповед, разпостранена сред полицейските управления в областта и издадена от коменданта им Херберт Бьотхер, която гласи, че ако в полски дом бъде открито оръжие или укриващи се евреи, всички лица, които живеят там - в това число и децата - трябва да бъдат убити, а сградите – изгорени. Целта на тези действия е да послужат като предупреждение за други поляци, които искат да помогнат на бежанците от гетата.

Известни са много примери за масови убийства, извършени от германците, на полски семейства, укриващи евреи или снабдяващи ги с храна. Много от тези случаи стават в селата, където някои полски селяни подпомагат бежанците от гетата, криещи се в горите, а с настъпването на зимата решават да ги подслонят в жилищните и стопанските си постройки. Най-кърваво наказание сполетява жителите на селата, разположени в околностите на Чепелов, близо до Радом. През декември 1942 г. и януари 1943 г. германците провеждат тук серия от екзекуции, убивайки повече от 30 души, в това число целите семейства Ковалски, Кошори и Обухевичи. Повече от половината от жертвите са хора, още ненавършили 16 години. Сградите, собственост на тези семейства, са ограбени от германците, а след това изгорени заедно с телата на жертвите. По-късно поляци от съседните ферми са принудени да измъкнат останките на жертвите от руините на опожарените къщи. Подобна е и ситуацията с убийството, извършено от германците през март 1943 г. в село Шедлиско, близо до Миехов. За укриване на евреи тук е убито петчленното семейство Баранек. Символ на съдбата, която сполетява жителите на полските села, спасяващи хора с еврейски произход, стават събитията през март 1944 г. в село Марков, недалече от Ланкут. Многодетното семейство Улм решава да укрие в стопанските си постройки осем евреи. Германците, които получават информация за това, убиват Юзеф Улм, съпругата му Виктория, която е в напреднала бременност, и шестте им деца. Екзекутирани са и всички, укриващи се в стопанството им евреи. Въпреки това убийство селяните от Марков укриват в стопанствата си близо двадесет евреи, които успяват да дочакат края на германската  окупация.

Сред поляците, които плащат най-високата цена за подпомагане на евреи, има и много жители на градовете. Сред тях трябва да се споменат членовете на семейство Волски. Във Варшава, в градината близо до дома им, те построяват подземно скривалище, където спасение от германците намират около четиридесет души от еврейски произход. Сред тях е и Емануел Рингелблум - известният историк и летописец на Варшавското гето. През март 1944 г. германците получават донос и попадат на скривалището и убиват всички укриващи се там евреи и полските им помагачи.

Помощ от поляците често получават и еврейските работници, затворени в трудовите лагери към фабриките, работещи за нуждите на немската армия. В Ченстохова, Келце, Островиец, Пьонки и други селища полските работници снабдяват евреите с храна, помагайки им да съхранят силите си и да запазят живота си. В символ на тази помощ се превръща съдбата на един млад ключар от работилниците в Скажиско-Стоне – Тадеуш Новак. Заловен през април 1943 г., точно когато предава хляб на евреи, той е обесен публично на територията на работилниците в присъствието на много работници, принудени да гледат екзекуцията. Обесен е със завързани с бодлива тел ръце и табела на врата си с надпис: „За помощ на евреи и доставка на писма”.

Поляците, арестувани за оказване помощ на евреи и успели да избегнат екзекуциите, обикновено са изпращани в концентрационни лагери. В архивите са се запазили многобройни свидетелства за подобни действия на германските окупационни власти. Например, през 1943 г. германците депортират в Аушвиц трима жители на Шидловец - Винсент Колб, Стефан Ербел и Мариан Нажимек, по всяка вероятност за снабдяване на евреи с фалшиви документи и укриване на евреи от германците. Въпреки че първите двама са прехвърлени от Аушвиц в лагерите Бухенвалд и Маутхаузен, те успяват да оцелеят там до освобождението. Съдбата на Нажимек, прехвърлен в лагера Флосенбург, остава неизвестна. През същата година немската полиция арестува група жители на Коженице, обвинени в укриване на евреи. Най-малко двама от групата са депортирани в Аушвиц, а оттам - в други лагери; Павел Вахлаченко дочаква освобождението в лагера Литомежице (филиал на концентрационния лагер Флосенбург), докато Йежи Бургхард вероятно е загинал в Маутхаузен. През 1943 г. в Аушвиц е убит Марчин Ковалик, жител на Радом, чиято „вина” е, че е предал на трето лице лично писмо, написано от жител на гетото. Това са само няколко имена от дългия списък затворници.

Точният брой на поляците, убити от германците за подпомагане на евреи, остава неизвестен. По последни данни това са най-малко хиляда души. Броят на поляците, които за оказване на помощ на евреи попадат в арестите, затворите и концентрационните лагери, е значително по-голям.

д-р Себастиан Пьонтковски